Зъбните импланти представляват изкуствени заместители на загубените зъби и се използват в протетичната стоматология като опори за мостове и корони. С помоща на зъбните импланти могат да се възстановяват както участъци с единични липсващи зъби, така и по-обширни зони, до напълно обеззъбени челюсти.

Има различни типове зъбни импланти. Най-разпространените импланти се състоят от две части – костна част (титанов винт, вграждащ се в костта) и надстройка (зъбно пънче). Имплантните пънчета (абатмънти) могат да бъдат също изработени от титан или от естетичен материал – циркониев оксид. Тези естетични пънчета се използват обикновено при възстановявания във фронталната зона, където се изисква висока естетика. Върху пънчетата се поставят керамични, металокерамични или циркониеви корони, които възстановяват липсващите зъби. В зависимост от броя и разположението на зъбните импланти, върху тях могат да бъдат поставени и снемаеми протезни конструкции. Поставянето на имплантите обикновено не отнема много време. Представлява хирургична интервенция, която най-често се извършва под локална анестезия. След поставянето на зъбните импланти следва период на остеоинтеграция, в който организмът образува нова кост около импланта (възприема импланта). Обикновено този период продължава от 8 до 16 седмици, в зависимост от качествата на костта и индивидуалните особености на пациента. От решаващо значение за успешния оздравителен процес е спазването на перфектна устна хигиена от страна на пациента.

Окончателното възстановяване започва с разкриване на импланта и поставяне на венечен оформител (healing abutment), който има за цел окончателното оформяне на венеца преди протезирането. След оформяне на венеца се взима отпечатък и в зъботехническа лаборатория се изработват окончателните конструкции, които възстановяват липсващите зъби.

Неуспехът при съвременното имплантологично лечени (отхвърлянето на имплантите) не надхвърля 2 – 5 %. Най-честите причини за отхвърляне на зъбните импланти е периимплантитът. Това е възпалителен процес, който обхваща костта около импланта и води до загуба на кост. Най-честа причина за възникването му е лошата устна хигиена и вредните навици, като тютюнопушенето. Друга съществена причина за отхвърляне на имплантите е незадоволителното качество на костта и недостатъчния ѝ обем в обеззъбените участъци. Риск носят и фактори от общоздравословен характер, като някои хронични заболявания - диабет, автоимунни заболявания, висока степен на остеопороза. Най-общо казано това са хронични заболявания, които затрудняват доброто кръвоснабдяване и възстановяване на костта, в която са поставени имплантите.